СЪЩНОСТ НА РЕВИЗИЯ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА РЕВИЗИЯТА
Същността на ревизията е установена в чл. 110 от ДОПК, където се посочва, че:
„ Чл. 110. (1) Органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. (2) Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. (3) Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице.“
Т.е съгласно така цитираната разпоредба ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Ревизията може да се разгледа като способ за установяване на задължения и една от формите на данъчно-осигурителен контрол.
Крайната цел на ревизията е да определи/установи определени видове или всички видове задължения по ДОПК.
Образуване на ревизионно производство:
Крайната цел на ревизията е да определи/установи определени видове или всички видове задължения по ДОПК.
Образуване на ревизионно производство:
Съгласно чл. 109 от ДОПК: „Не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. (2) Срокът по ал. 1 не тече, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните задължения. (3) Срокът по ал. 1 не се прилага, когато има влязло в сила решение по чл. 134е или 134р, което подлежи на изпълнение. В този случай производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс може да се образува до една година от влизането в сила на решението.“
Т.е. ревизионно производство може да се образува в случаите, в които не са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларацията или е следвало да бъде подадена, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации в случаите, когато по закон не е предвидено подаване на декларация.
Следва да се има предвид, че така установеният в чл. 109, ал. 1 от ДОПК срок се отнася за данъчните задължения. Като тук ще посочим, че съдебната практиката по отношение на този срок се разпростира и върху задълженията за задължителните осигурителни вноски.
Ще обърнем внимание и фактът, че за правилното прилагане на разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК е важно датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, а не датата на нейното издаване.
Специфика при провеждане на ревизия на физически лица:
Ревизията на физическите лица се извършва по стандартната процедура за ревизия. Спецификите идват от това, че се използва методика за определяне на данъчната основава на ревизираното физическо лице, която представлява съпоставка на приходи и разходи и определяне на паричен поток, който се изследва на годишна база, тъй като се определя годишен данък върху доходите на физическите лица.
В случай, че се установи несъответствие се пристъпва към извършване на ревизия по чл. 122 от ДОПК.
Особеностите тук произтичат от методиката, по която органът по приходите установяват данъчната основа.
Предпоставки за започване на ревизия по чл. 122 от ДОПК:
- До започването на ревизията не е подадена декларация, когато задълженото се определя по декларация- т.е. тук ревизираното лице е било задължено да подаде декларация и това негово задължение не е изпълнено до започване на ревизията по чл. 122 от ДОПК. Началният момент на започване на ревизията е датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия;
- Налице са данни за укрити приходи или доходи – т.е. тук декларацията е подадена, като отразените в нея данни не съответстват на действителното фактическо състояние. А то се установява чрез съпоставяне на данните събрани от други източници на информация. Задължението да се докаже укрити доходи е възложено на ревизиращите органи;
- Когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи – т.е. тук следва да се отбележи, че по ДОПК няма легална дефиниция за това кой документ е с неистински или с невярно съдържание, както и че доказването на това обстоятелство се осъществява по установения в НК и НПК ред;
- Липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството, или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за данъчно облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред – т.е. в тази хипотеза органът по приходите е изискал представяне на определени документи и същите не са представени;
- Документите необходими за установяване на основа за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване – т.е. тук достатъчно основание за започване на ревизия е конкретните документи да липсват или да не могат да се използват за конкретната цел;
- Данните и сведенията необходими за установяване на основа за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция – т.е. тук лицето е търсено и не е намерено;
- Декларираните приходи или доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанска дейност на ревизираното лице не съответстват на имуществото и финансовото му състояние за ревизионния период.
След като установи някоя от горепосочените предпоставки по чл. 122 от ДОПК, органът по приходите е длъжен да уведоми ревизираното лице, че ревизията ще бъде извършена по този ред.
ДОПК установява, че при определянето на данъчната основа се изследват:
- Видът и характерът на фактически осъществяваната дейност;
- Платени данъци, мита, такси, вноски и други ПУБЛИЧНИ ВЗЕМАНИЯ;
- Движението и остатъците по банковите сметки;
- Официални документи;
- Броят на заетите за осъществяване на дейността (ако има такива);
- Сключените договори;
- Разликите в доставените и вложените в производството суровини;
- Обобщени данни за реализирана печалба;
- Ценови и други условия на сделките;
- Обичайният размер за разходите за живот;
- Получени и извършени доставки и упражняването на правото за данъчен кредит;
- Други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата.
