СПЕЧЕЛЕНО ДЕЛО СРЕЩУ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА
В теорията договорът за банков кредит представлява двустранен договор, представляващ абсолютна търговска сделка (аргумент от чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ), по силата на който банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, както и да плати договорената лихва (чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ). Съществените елементите на договора се делят на общи и специални.
Общи съществени елементи на договора са: паричната сума; основанието на договора и формата на договора (аргумент от чл. 430, ал. 3 ТЗ).
Специални съществени елементи са: целта, която има значение за възможността договорът да стане предсрочно изискуем (аргумент от чл. 432 ТЗ); цената, която се определя като възнаградителна лихва, дължима за ползването на предоставената от банката парична сума; срокът на сключеният договор.
Специфична характеристика при договорите за заем е начинът на възстановяване на отпусната сума пари. Това се осъществява на основание изготвен от ответната страна погасителен план, който е неразделна част от договора за заем.
Съгласно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват: „вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.“
С оглед на така цитираната разпоредба, възстановяването на паричната сума по отпуснатият договор за заем, се квалифицира като периодично плащане по смисъла на така цитираната разпоредба. Като доводите ни за това са следните:
От разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ е видно, че предмет на договора за банков кредит може да е само предоставянето на точно определена по своя размер парична сума. Следва да се държи сметка, че тази сума, представляваща крайното задължение на кредитополучателя и се формира от съвкупността от разходите за обслужване на кредита, дължимата възнаградителна лихва и главницата по кредита.
По своето правно естество паричните престации са винаги делими, те могат да се изпълняват на части според уговорката на страните по договора, какъвто е и случаят с договора за банков кредит.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено определение на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б „в“ ЗЗД. Съгласно така цитираното Тълкувателно решение се посочва, че такива плащания представляват „изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви“. А съгласно установената трайна съдебна практика /Решение № 528 от 01.08.2014 г. на Ямболския районен съд, Решение № 6145 от 16.07.2012 г. на Старозагорския районен съд, Решение № 2770 от 22.02.2012 г. на Пазарджишкия районен съд, Решение № 1708 от 05.01.2011 г. на Бургаския окръжен съд/, договорът за банков кредит представлява именно периодично плащане, по – конкретно, възстановяването на отпусната сума пари по банковия кредит, попада именно в хипотезата на чл. 111, б „в“ ЗЗД.
От диспозитива на посоченото тълкувателно решение могат да се изведат следните елементи на понятието „периодични плащания“:
Изпълнение на повтарящи се задължения - при наличието на погасителен план задължението на кредитополучателя е разделено на вноски и се изпълнява на предварително определени интервали от време чрез частични плащания.
Те са за предаване на пари или други заместими вещи - при договора за банков кредит този елемент е налице. Задължението на кредитополучателя винаги е за връщане на предадената парична сума (аргумент от чл. 430, ал. 1 ТЗ).
Падежът на задълженията настъпва през предварително определен интервал от време - той е определен в погасителния план и всяка вноска има отделен падеж. Срокът е уговорен в полза на кредитополучателя и банката не може да иска престиране на дължимата вноска преди настъпване на предварително уговорената дата.
Размерите на плащанията са изначално определени или определяеми - размерът на дължимата периодична вноска при договора за банков кредит е винаги предварително определена.
Не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви - договорът за банков кредит попада в обхвата и на този елемент, тъй като погасителният план може да съдържа както различен размер на вноските, така и различни интервали на погасяване (примерно да е предвиден т.нар. гратисен период и в отделни времеви периоди банката да опрощава задължението за постъпване на вноска по кредита).
Исковата претенция бе предявена в условията на евентуалност, относно давностния срок, който следва да се приложи към договорът за банков кредит, като именно в условия на евентуалност бе предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка 110 от ЗЗД, чл. 111, буква „в“ от ЗЗД, като погасено по давност вземане по отношение на банката – ответник.
В постановеното съдебно решение, решаващият съдебен състав е приел следното:
„Спорът по делото (дали има погасени по давност суми) е обусловен от даване отговор на правни въпроси, които се концентрират в следното:
Коя е приложимата давност по отношение на вземания по договор за банков кредит ; Тече ли давност при договор за банков кредит преди настъпване на крайния падеж на договора, съответно тече ли давност за отделните погасителни вноски; Прилага ли се чл.115ж ЗЗД при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на суми по ради погасяването им по давност?
По първия въпрос (коя е приложимата давност по отношение на вземания по договор за банков кредит) настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 111, 6. „в“ ЗЗД - с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. За да се отговори дали задълженията за главница по договор за кредит попадат в хипотезата на „други периодични плащания“, следва да се имат предвид задължителните разяснения в ТР 3/2011 на ОСГТК на ВКС относно съдържанието на понятието „периодични плащания“, където в мотивите се приема, че вземанията макар и породени от един и същ факт, за да са периодични трябва задълженията да са относително самостоятелни и че периодичността е характер на за престациите и на двете страни по договора.
По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането е повтарящо се (Решение 38 от 26.12.2019 на ВКС по т.д.№ 1157/2018г.;Решение Ме 45/17.06.2020г. по т.д. №237/2019г. по описа на ВКС, Второ т.о.,). Така и изрично в ТР № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. е 5 / 2019 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че „Трайно установена е практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, рес. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 33Д“, т.е. задължението по договора за кредит (като вид договор за заем) е неделимо, но при дадено съгласие на кредитора в интерес на длъжника същото се погасява на части по чл.66 ЗЗД.
С оглед гореизложеното, приложима към задължението за главница по договор за кредит е общата 5-годишна давност по чл. 110 33ЗД.
По втория въпрос (тече ли давност при договор за банков кредит преди на стъпване на крайния падеж на договора, съответно тече ли за отделните погасителни вноски) настоящият състав приема, че началният момент, от който за почва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска.
По този въпрос е налице противоречива практика на ВКС, като настоящият състав приема практиката застъпена в Решение № 45/17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019г. по описа на ВКС, Второ т.о., а не тази приемаща, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, в който смисъл е Решение 38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. на II т.о. на ВКС.
По третия въпрос (прилага ли се чл115ж ЗЗД при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на суми по ради погасяването им по давност) също е налице противоречива практика. В част от практиката (Решение №1012 от 18.05.2020 г. по т.д. № 4374/2019 г. на САС, ТК, което по касационна жалба с Определение е 61 от 15.03.2021 г. по т.д. № 1424 / 2020 г. на ВКС 1-во тър. Отделение, е спряно касационно производство по чл. 288 ГПК по обжалване на решението на САС до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС за изясняване дали постановката по т. 10 на ТР № 2/26.М1.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. е приложима за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му; Решение № 264223 от 25.06.2021 г. по гр. д. № 1231/2019 г. на ГО 1-12 състав на СГС ; Решение Ме 498 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 13762/2018 г. на ГО 1-14 състав на СГС, отменено с решение №10093 от 25.01.2021 г. по в.г.д. №1940/2020 г. на САС, ГК, което по повод касационна жалба е спряно с Определение Ме 60219 от 17.09. 2021 г. по гр. д. № 1633 / 2021г. на ВКС, 4-то, до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 3/2020 г. по описа на ОСГТК, ВКС; Решение № 3914 от 03.07.2020 г. по в. гр. д. № 7204 / 2019 г. на Възз. ГУ-б6. състав на СГС - окончателно; Решение №6095 от 28.09.2018 г. по в. гр. д. №12259 /2017 г. на Възз. ГУ -б. състав на СГС - окончателно) се приема, че в производство по иска за установяване не съществуване на вземането давност не тече на осн. чл.115, 6/"ж" от ЗЗД, който не прави разграничение относно това дали се касае до положителен установителен иск, или отрицателен установителен, поради което срокът изтекъл след датата на исковата молба не следва да бъде отнесен към основателност на исковата претенция.
В друга част от практиката (Решение Ме 2494 от 08.04.2019 г. по в. гр. д. № 6395/2018 г. на Възз. II-в състав на СГС - окончателно; Решение №265293 от 09.08.2021 г. по в. гр. д. №10383 / 2020 г. на Възз.II-е състав на СГС - окончателно; Решение№ 260093 от 23.10. 2020 г. по в. гр. д. №290/2020г. на II състав на ОС - Перник - окончателно) се приема, че предявеният от длъжника отрицателен установителен иск нито прекъсва давността, нито същата спира да тече по време на процеса по предявен отрицателен установителен иск, поради което и (при липса на предявен насрещен иск) изтичането на давността се преценява по чл.235, ал.3 ГПК.
Настоящият състав приема второто мнение по следните съображения: теклата в полза на ищеца по давност не може да се прекъсне с предявения от самия него иск, който принцип е приет по отношение на придобивната давност съгласно трайната съдебна практика (например Решение № 57 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 591 / 2017 г. на ВКС, 2-ро гр. о. и Решение № 99 от 23.10.2018 г. по гр. д. 16 4991 /2017 г. на ВКС, 2-ро гр.о.). Макар придобивната и погасителната давност да не са видове на едно общо родово понятие давност, а самостоятелни правни институти, които се различават по правни последици, приложно поле и фактически състав, утвърденият в практиката по отношение на придобивната давност принцип не ес оглед отликата му като способ за придобива не на вещни права, т.е. макар да не са един институт съгласно препращането чл.84 ЗС относно придобивната давност се прилагат съответно правилата и на чл. 115 и чл. 116 3ЗД, то и изваденият принцип намира пряко приложение и по отношение на вземанията.
С оглед дадените принципни отговори на въпросите, в конкретния случай следва да се изясни дали към 24.03.2022 г. е изтекла необходимата давност за погасяване на отричаните вземания. Ищецът твърди, че са погасени първите 60 падежн и вноски (включващи главница и лихви). С оглед приложимата 5г. давност за вземанията за главница, З г. завземанията за лихва, така и с оглед неприложението на чл.115ж ЗЗД, то подлежи на изследване дали и кои вноски са с настънил падеж, съответно е изтекла необходимата давност към 24.03.2022. Вкл. следва да се държи сметка за спрялата давност по чл.3, т.2 ЗМДВИП. Поради това съдът приема, че вноските за главница с падеж от 28.03.2013 г. до 30.12.2016 г. са погасени по давност, които са в размер на 1999,34 Евро, а вноските за лихва с падеж от 28.03.2013 г. до 30.12.2018 г. са погасени по давност, като претенцията на ищеца е за погасяване на вноските за лихва с падеж от 28.03.2013 г. до 30.03.2018 г. , които са в размер на 7262,55 ЕВро или и погасени по давност са вноски за главница и лихва в общ размер на 9261,89 Евро, от които 1999.34 Евро главница за периода от 28.03.2013 г. до 30.12.2016 г., и 7262,55 Евро. Лихва за периода от 28.03.2013 г. до 30.03.2018 г.
