как и кога мога да направя възражение за неизпълен договор и да упражня право на задържане.

1.    Когато говорим за възражение за неизпълнен договор следва да имаме предвид, че по своята същност представлява средство за защита  срещу неизпълнение на насрещно изискуемо задължение, произтичащо от едно и също правоотношенние.

То е правото да се откаже изпълнение на изискуемо задължение на двустранно обилагационно отношение до момента на изпълнение на насрещното задължение. То притежава характер на принцип при двустранни договорни отношения.

2.    Предпоставки, при които възниква правото на възражение за неизпълнено договорно задължение:

Предпоставките, при наличието на които възниква това право са уредени в закона за задълженията и договорите, където се посочва, че:

Първата и най – важна предпоставка, за да възникне правото на възражение за неизпълнен договор е наличието на едво двустрано правоотношение. Като това правоотношение може да бъде не само договорно, но и извъндоговорно, като например при взаимоотношение при развален договор.

Съгласно законовите изисквания и двете задължения по двустраното правоотношение следва да бъдат изискуеми ( чл. 90, ал. 1 от ЗЗД). Тови изискване произтича от необходимоста съдът да постанови едновременното изпълнение на двете задължения. Изключение от това правило се предвижда в чл. 90, ал. 2 от ЗЗД, където се посочва, че когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако и се даде надлежно обезпечение.

Предмет на възражението за неизпълнен договор е дължимото насрещно задължение по двустранното отношение, или т.нар престация. Престацията може да бъде както за предаване на вещ или за реализиране на дадени права, или за извършване на дадени действия.

3.    Упражняване на правото на възражение за неизпълнен договор:

Това право може да бъде осъществено както извънсъдебно, така и съдебно. Извънсъдебното упражняване на правото на възражние се реализира чрез едностранно волеизявление до насрещната страна, с което същата се уведомява за упражняване на правото на възражение.

Съдебното упражняване на правото на възражение за неизпълен договор може да бъде направено и евентуално, или под условие, че съдът признае наличието на претендираното задължение спрямо, което се упражнява правото на възражение. Съдът не може без искане на заинтересована страна да постанови възражение за неизпълнение на дадени двустранни правоотношения.

Това право може да бъде упражнено и чрез предявяване на насрещен иск.

4.    Действието на упражняването на това право е уредено в чл. 90, ал. 1, изр. 2  от ЗЗД, където се посочва, че ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца. Тук следва да се отбележи, че това право на ищеца е в пряка зависимост от едно отлагателно условие, а именно изпълнение на задължението, поради което се упражнява правото на възражение.

Последица от упражняване на таво право е изпадането в забава на страната спрямо, която се упражнява същото.

Упражняването на това право в съдебен процес прекъсва давността относно вземането, заради което се упражнява възражението за неизпълнение на едно двустранно правоотношение, съгласно чл. 116, буква „б“ от ЗЗД. Следва да се има предвид, че упражняването на това право извънсъдебно не прекъсва давностния срок.

Специфични хипотези на право на възражение съществуват не само за лицето по основното договорно отношение, но съществува и за поръчителя, съгласно чл. 142 от ЗЗД, където се посочва, че поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Той не губи тия права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение.

Също така правото на възражение може да бъде упражнено и от лицата по  чл. 151 от ЗЗД, където се посочва, че ако залогът или ипотеката обезпечават чуждо задължение, собственикът на заложената вещ или на ипотекирания имот може да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът, както и да иска прихващания с вземания, които длъжникът има срещу кредитора. Т.е. от лицето, което е обезпечило със своя вещ или имот чуждо задължение.

5.    Още едно от правата, които може да осъществи страна по двустранни правоотношения е и правото на задържане. Това право е уредено в чл. 90 от ЗЗД, където се посочва, че който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.

              По същността си това е право да се откаже връщане на чужда движима вещ до едновременното удовлетворяване на изискуемо насрещно вземане, което е пряка последица от същата вещ, чието право на задържане се упражнява.  То има функция по осигуряване на  доброволно удовлетворяване на едно вземане чрез косвена принуда.

6.    Правото на задължане възниква при кумулативната наличност на две обстоятелства:

a.       Упражняване на фактическа власт върху чужда движима вещ;

b.      Изискуемо вземане, породено от запазване, поддържане, поправяне или подобрение на същата тази чужда движима вещ, или за вреди причинени от нея.

7.    Предмет на правото на задържане – предмет на това право е сами и единствено чужда движима вещ.

8.    Упражняването на това право може да се осъществи както съдебно, така и извънсъдебно. Същото това право може да бъде осъществено и чрез възражение в съдебния процес, което възражение прекъсва давностния срок. И тук упражняването на това право извънсъдебно не прекъсва давността.